Кирил Харалампиев

Представяме ви Кирил Харалампиев

Кирил Харалампиев е български фолклорист, хореограф, педагог, изследовател и теоретик с огромен принос в изграждането на професионалната танцова школа и методология. Носител на престижни награди. Създател на над 60 сценични танцови произведения с подчертано авторска позиция и връзка с традициите на българския фолклор.

Кирил Харалампиев е роден на 10 април 1926 година в село Шишковци, Кюстендилско, в семейството на селски стопани. Завършва художествената академия в София. През 1948 година започва да ръководи танцови състави. Две години по-късно основава танцовия колектив „Владимир Маяковски“. Под негово ръководство колективът се класира на първо място на 4-ти световен младежки фестивал в Москва (1957) и на републиканския фестивал в София (1959). С него той изнася много бройни концерти в страната и чужбина: СССР (1957), Румъния (1956), Швейцария (1958), о-в Кипър, Франция и др.

През 1952 година е командирован в СССР с група хореографи да проучат тамошните специалисти и начин на преподаване.

Oт 1954 година Кирил Харалампиев завежда отдел „Tанцова самодейност“ при Централния дом за народно творчество, а от 1956 година е и преподавател по народни танци в средно държавно хореографско училище. Пръв ръководител на отдел Български танци, като училището по негово време се преименува на Държавно хореографско училище. Той е един от авторите на „Терминология на българската хореография“ (съвместно с Кирил Дженев, Тошко Кючуков и П. Захариев). Пише също статии и материали, изнася беседи по въпросите на танцовото изкуство, редактира и създава сборници от народни танци и обработки.

• Заместник-директор е на Държавното хореографско училище в София (1967-1980);
• Главен балетмайстор на Ансамбъла при Строителни войски (1974-1976);
• Главен хореограф на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Пирин“ – Благоевград (1976–1985).

На 3 август 1986 година напуска този свят…

Кирил Харалампиев е създател на над 60 сценични танцови произведения с подчертано авторска позиция и връзка с традициите на българския фолклор. Между най-известните му постановки изпъкват „Сборенка“, „Грънчарско“, „Мъдрото“, „Комитско либе“, „Тракийска копаница“, „Мъжки шопски танц“ и др.